“Всеки месец около 18-о число започвам да се тревожа. Тогава рецептата на 7-годишния ми син за лекарството Concerta, което той приема ежедневно за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), се подновява автоматично в здравната му карта и започва изпитанието. Търсим в Google Maps аптеки наблизо и започваме да се обаждаме, докато не намерим такава, в която лекарството е налично. Обадих се на 50 аптеки преди да го намеря“. Това е историята на Мануел от испанската автономна област Галисия, но това е проблем и за милиони други европейски граждани, за които в последните години е все по-трудно да откриват необходимите им лекарства в аптеките.
Нов доклад на Европейската сметна палата от септември 2025 г. констатира, че недостигът на лекарства в ЕС е достигнал рекордни нива през 2023–2024 г., като са засегнати 136 критично важни лекарства, включително антибиотици, лекарства за сърце и инсулт, антидоти и др.
През 2025 година пък Европа е изправена пред голям недостиг на антидепресанти и други лекарства за нернвата система.
През миналата година фармацевтите в ЕС са прекарвали средно по 11 часа седмично в управление на недостига, според Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU). Това означава часове, прекарани в телефонни обаждания, търсене на лекарства по складове, комуникация и насочване на пациенти.
Проблемът с недостига на лекарства в Европа се изостри след Covid пандемията. Той се дължи на производствени причини, свързани с нарушения в доставките на ключови суровини, изтегляне на продукти от пазара, като ситуацията се влошава и от фрагментирани национални политики.
България страда от хроничен недостиг на лекарства
За България тази ситуация обаче не е никак нова, а мащабът на проблема далеч надхвърля общоевропейските липси от последните години. Много преди пандемията от Covid-19 българските пациенти страдат от хроничен недостиг на лекарствени продукти в аптеките. Причините за това са комплексни. От една страна България е малък и неатрактивен пазар за производителите на лекарства заради ниските цени и при наличие на производствени проблеми е една от първите засегнати.
От друга страна ниските цени на някои лекарства ги правят примамливи за паралелен износ към държави от Западна Европа, където се продават по-скъпо. Отделно от това има и проблеми на вътрешния пазар: независими аптеки сигнализират, че получават откази да бъдат снабдявани с дефицитни лекарства от дистрибутори, които са част от вертикална верига със собствени аптеки. Всичко това води до периодичен недостиг на лекарства в аптеките.
Най-често проблеми възникват с лекарства за диабет, антикоагуланти или антитромботични средства, лекарства за астма и ХОББ, за онкологични заболявания, епилепсия, ревматологични и автоимунни заболявания, имуносупресори и лекарства за редки заболявания.
От ноември 2023 година със заповед на министъра на здравеопазването има забрана за износа на инсулини и други лекарства за диабет, както и детски антибиотици, които са едни от най-дефицитните продукти. Забраната се подновява месец за месец според актуалното положение с недостига. До тази крайна мярка, която е в разрез със свободното движение на стоки в ЕС, се стигна след като поредица други опити за регулация се провалиха и властите се оказаха безсилни да противодействат по друг начин.
На българския пазар липсват 185 лекарства с рецепта
„Откакто има забрана за износ положението с наличността на инсулини се подобри, но тази забрана би трябвало да обхваща по-широк кръг от критично важни лекарства. Иначе проблем с антибиотиците вече няма“, коментира пред Mediapool Николай Костов от Асоциацията на собствениците на аптеки. По думите му засегнати от недостиг са редица оригинални скъпоструващи лекарства, които нямат заместител. Това отличава характера на липсите у нас от масовия случай в Европа. Тази тенденция беше регистрирана преди няколко години и от Министерството на здравеопазването.
Костов съобщи, че в момента 185 лекарства по лекарско предписание липсват на пазара, а заедно с тези без рецепта са над 300. От данните, с които разполага, от тези 185 лекарства 36 се изнасят.
На пазара липсват антидепресантът Анафранил (Anafranil), лекарствата Езопраджен (Esopragen) и Езомепразол (Esomeprazole) за лечение на гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), Салофалк (Salofalk) за лечение на улцерозен колит, Фебуксостат (Febuxostat) за лечение на подагра, Концерта (Concerta) за лечение на разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, Вестибо (Vestibo)
за световъртеж и шум в ушите, редица лекарства за онкологични заболявания като Ербитукс (Erbitux), Тарцева (Tarceva), Метотрексат (Methotrexat) флакони, Афинитор (Afinitor) антидиабетното лекарство Юзина (Juzina), лекарството за мигрена Вайдура (Vydura), имуносупресорът Симулект (Simulect), лекарството за инхалации при астма Еверио (Everio), капки за очи на Alcon и много други.
България има и специализирана електронна система за проследяване наличностите лекарства на българския пазар СЕСПА. Въз основа на нея всяка седмица се генерира списък с дефицитни лекарства, чийто износ се забранява автоматично, ако наличностите са паднали под определен праг. Последният такъв списък, който е валиден за периода 17-23 октомври, съдържа 55 лекарствени продукта. От няколко години се подготвят и нови законови поправки, които да повишат надзора над веригата за лекарствоснабдяване и въпреки че преминаха през процедура по нотификация пред ЕК, макар и с резерви, все още не са приети от парламента.
Периодичният недостиг на лекарства създава много трудности за българските пациенти, които са принудени да търсят алтернативни методи за снабдяване или да променят терапията си по препоръката на лекар. Много пациенти пътуват или поръчват чрез приятели лекарства от Гърция и Турция. Обмен на дефицитни лекарства се осъществява и в затворени групи във Фейсбук, което крие рискове пациентите да попаднат на фалшиви или компрометирани лекарства.
Криза за антидепресанти в Испания
Антидепресантите в момента са най-проблемните лекарства в испанските аптеки, сочи доклад на дигиталната мрежа LUDA Partners, обединяваща 3700 аптеки.
Антидепресантът Anafranil се откроява като лекарството с най-големи проблеми с недостига, представлявайки 73% от всички докладвани случаи, свързани с лечение с антидепресанти. На второ място е Ludiomil, представляващ 7% от сигналите за недостиг, следван от Norebox, с 5%. Сигналите за недостиг на антидепресанти в Испания е нараснал четворно в сравнение с началото на 2025 г. и със същия период миналата година.
Наблюдава се промяна в тенденцията в сравнение с предишни месеци: преди това основните проблеми са били с доставките на лекарството за диабет и отслабване Ozempic и Concerta за ADHD.
Според проучването на LUDA Partners наличностите на антидепресанти са компрометирани в множество провинции, което предизвиква безпокойство както сред здравните специалисти, така и сред пациентите. Кризата за антидепресанти се случва на фона на увеличение на проблемите с психичното здраве в Испания през последните години. Проблемът е още по-сериозен, тъй като придържането към лечението е ключово за предотвратяване на влошаването на симптомите.
През лятото на тази година Луис забелязва, че от известно време Anafranil – добре познат антидепресант в Испания – става оскъден в аптеките. Сестра му, която се лекува с това лекарство, установява, че е все по-трудно да си го набави. Медикаментът се предлага в три дозировки: от 75 mg, 25 mg и 10 mg. Луис описва как се е развил недостигът пред испанския вестник Еl Confidencial: „В началото проблемът беше с опаковката от 75 мг, която е най-често срещаната доза. Когато тя свърши, всички се втурнаха да вземат версията от 25 мг, така че сестра ми трябваше да взема три хапчета вместо едно. Но когато и това свърши, остана само версията от 10 мг., което означаваше, че ще трябва да взема седем хапчета. Но сега дори опаковката от 10 мг липсва“. Проблеми с доставките има в цяла Испания – от Галисия до Балеарските острови.
Вече ви раказахме историята на Мануел, който всеки месец издирва лекарството Concerta за седемгодишния си син, който страда от ADHD. Лекарите не са предложили смяна на лекарството на сина му, тъй като то му действа добре, а 12-часовото удължено освобождаване го улеснява, като изисква само една дневна доза. Това принуждава Мануел да търси медикамента в десетки аптеки, за да подсигури терапията на детето си. Тази ситуация в Галисия се повтаря в цяла Испания от месеци: отчаяни родители търсят лекарства за ADHD за децата си – от Андалусия до Астурия, през Естремадура, Кастилия-Ла Манча и Кантабрия.
Испанските власти прибягват до контролирано освобождаване на медикаменти, за да се осигури справедливо разпределение. В помощ на пациентите е пусната и Farmahelp система за незабавни съобщения между фармацевти, която им позволява да се консултират и да намират лекарства, които не са налични в близките аптеки. Тези мерки обаче все още не са достатъчно ефективни.
В Австрия също има забрана за износ на дефицитни лекарства
В Австрия засегнати от различни ограничения в дистрибуцията са 437 лекарства по данни към 10 септември 2025 г. Това съответства на около 3% от всички одобрени лекарства в страната.
Най-засегнатите продуктови групи са болкоуспокояващи като парацетамол и ибупрофен; антибиотици, особено амоксицилин; психотропни лекарства, включително антидепресанти като Есциталопрам (Escitalopram), Венлафаксин (Venlafaxine) и антипсихотици като Кветиапин (Quetiapine); лекарства за диабет като Метформин (Metformin), лекарства за ADHD като Риталин (Ritalin); лекарства за вирусни инфекции и сиропи за кашлица за деца
През последните години се наблюдава промяна в засегнатите терапевтични области.
Докато недостигът преди е бил фокусиран върху антиинфекциозни средства, включително антибиотици и сърдечно-съдови лекарства, сега има забележимо увеличение на недостига, засягащ лекарствата за нервна система, включително болкоуспокояващи и антидепресанти.
Реклама
В сравнение с предишни години ситуацията в Австрия е стабилна и дори леко подобрена. Например през 2023 г. са докладвани над 1500 ограничения. Важно е да се отбележи, че ако едно лекарство е в списъка с ограничена дистрибуция, това не означава автоматично, че то не е налично. По-скоро то е в ограничена наличност, което задейства забрана за паралелен износ. Тази забрана гарантира, че лекарствата, предназначени за австрийския пазар, не могат да бъдат изнасяни в чужбина – и по този начин да останат достъпни за пациенти в страната.
Настоящата ситуация с доставките в Австрия позволява използването на терапевтични алтернативи в почти всички случаи. Понастоящем няма критични пропуски в доставките, за които не би имало ефективна алтернатива. Това може да наложи по-усилена координация между лекари, фармацевти и пациенти – например при избор на подходящ заместващ препарат или когато има въпроси относно заместването.
Това допълнително усилие обаче се компенсира бързо и надеждно от доброто сътрудничество в рамките на здравната система – особено в извънболничния сектор. Задължителното докладване за недостиг до Федерална служба за безопасност и обществено здраве (BASG), забраната за паралелен износ и нова регулация за складиране на лекарствата позволяват да се предприемат контрамерки рано, преди потенциалните проблеми с доставките да се усетят на практика.
Производителите трябва да поддържат запаси от определени особено критични лекарства, напр. болкоуспокояващи, антибиотици, лекарства за белодробни заболявания, за поне четири месеца. Списъкът с критичните лекарства се ривизира редовно. По-конкретно, трябва да се съхраняват над 700 лекарства, за да се посрещнат четиримесечните нужди на Австрия. Освен това според асоциацията на търговците на едро PHAGO 23-те склада на едро държат резервен запас от над един тон основни активни съставки за лекарства за болка и температура, както и антибиотици, включително помощни вещества и опаковки.
Важно е да се отбележи, че лекарствата, защитени с патент, почти никога не са засегнати от недостиг в Австрия. По-голямата част от проблемите с доставките се отнасят до лекарства без патент, предимно генерични лекарства. Следователно, като цяло, има алтернативи на засегнатите продукти.
В 95% от случаите, когато лекарствата не са налични, фармацевтите могат да намерят индивидуални решения за пациентите. Това обаче изисква значителни усилия. Сега за това е отговорен служител на пълен работен ден в аптеката. Индивидуалните решения включват отпускането на генерични лекарства, насочване към други аптеки, комуникация с търговци на едро, в това число и в чужбина, или директно с производителя. Индивидуално приготвените лекарства с т.нар. магистрална рецепта също са вариант. Като последна мярка може да се прибегне и до промяна на лекарството след консултация с лекаря, който го е предписал.
Цялата тази работа обаче води до по-високи разходи за наемане на допълнителни служители в аптеките или до загуба на ценно време за други, ориентирани към пациента задачи.
Някои пациенти са раздразнени, когато лекарствата им не са налични и фармацевтите понякога се явяват „гръмоотводи“ на това напрежение, въпреки че не са отговорни за недостига.
В Италия липсват 3000 лекарства, включително онкомедикаменти
Недостигът на лекарства в Италия e достигнал рекордни размери през август 2025 г., като над 4000 лекарства са били засегнати, включително антибиотици, онкологични лекарства, антикоагуланти и често използвани продукти като аналгетици и антидепресанти. Към средата на октомври лекарствата в недостиг са близо 3000:
Салбутамол, основен бронходилататор за страдащи от астма или бронхоспазъм, е сред най-трудните за намиране, дори в генерични версии. Оплаквания постъпват от цяла Италия. Родители са принудени да “обикалят десетки аптеки“, за да намерят основни лекарства.
Същата извънредна ситуация засяга и болниците: онколози в Рим и болнични фармацевти в Палермо и Удине съобщават за трудности при получаването на ключови препарати като Винкристин (Vincristine), Капецитабин (Capecitabine) и Леналидомид (Lenalidomid), използвани в протоколи за лечение на онкопациенти. В няколко случая е бил необходим внос от чужбина или алтернативни схеми за лечение. 97% от здравните специалисти е трябвало да се грижат за пациенти, чакащи за лекарства в недостиг, което се отразява на непрекъснатостта на грижите и доверието в системата.
Причините за липсите на лекарства са добре известни: производствени проблеми, недостиг на активни съставки, концентрация на производство в Азия и логистична нестабилност. Към това се добавя и фрагментацията на системата за докладване. Комуникацията между компаниите, властите и аптеките не винаги са навременна. Правителството обяви план за сигурност на доставките с ускорени процедури за внос, стимули за местно производство и портал за проследяване. Мерките обаче все още се финализират.
Решаващ е и въпросът за генеричните лекарства. Както посочва Стефано Колатина, президент на Egualia – официалният представителен орган на генеричната фармацевтична индустрия – ако цените са замразени, докато разходите се покачват, много компании ще се откажат от основни лекарства. Той твърди, че секторът не призовава за субсидии, а за “устойчиви правила“: големи по обем търгове, реалистични цени, стимули за европейско производство и др.
Генеричните лекарства гарантират достъп до основни грижи за милиони пациенти и са гръбнакът на Националната здравна служба. Следователно тяхната икономическа устойчивост е и въпрос на национална сигурност, подчертават анализатори.
Сигналите за недостиг във Франция са се удвоили от 2017 г. насам
Във Францеия ежегодно се публикуват данни за недостига на критично важни лекарства, прекъсването на лечението с които може да застраши живота на пациентите в краткосрочен или средносрочен план или да влоши значително качеството им на живот. Последното проучване от март 2025 г. посочва, че нито един терапевтичен клас лекарства не е пощаден от вълната на недостиг от 2021 г. насам. Четири от общо 14 класа лекарства формират близо три четвърти от докладите за недостиг: лекарства за сърдечно-съдовата система (приблизително 30% от сигналите), нервната система (20% – значителна част от които се отнасят до парацетамол), антибиотици (14%) и лекарства за храносмилателната система (приблизително 10%).
Статистиката недвусмислено сочи, че сигналите за недостиг са се увеличили 2-3 пъти от 2017 г. насам.
През 2017 г. са били докладвани по-малко от 500 сигнала за недостиг на важни лекарства, след което сигналите преминават през две фази на ускорение като достигат 1000 годишно през 2019, 2020 и 2021 г., а след това нарастват до 1500 през 2022 и 2023 г. По този начин, между 2017 и 2022 г., броят на докладите се е утроил. През 2024 г. броят на докладваните случаи на недостиг е спаднал рязко (939), но е останал много по-висок, отколкото през 2017 г.
В пика на зимата на 2022-2023 г. 800 жизненоважни лекарства или 8% от общия им брой са били едновременно изчерпани.
През април 2025 г. колектив от психиатри публикува отворено писмо във френския вестник Le Monde, в което предупреждава за недостига на психотропни лекарства във Франция. Списъкът с лекарства в недостиг включва Сертралин (Sertraline) и Венлафаксин (Venlafaxine), стандартни антидепресанти; Литий, който е от съществено значение за пациенти с биполярно разстройство и Оланзапин (Olanzapine) с удължено освобождаване, запазен за най-трудните за стабилизиране случаи, недостъпен поради производствена грешка на инжекционните игли.
Освен производствените проблеми, френската система за регулиране на цените и възстановяване на разходи също влияе на недостига, като прави навлизането на определени лекарства на френския пазар неатрактивно. Това донякъде обяснява липсата на някои лекарства във Франция, които са налични другаде в Европа.
В началото на 2024 г. френското правителство представи пътна карта с различни мерки за справяне с недостига. Сред тях са задължението производителите да натрупват резервни запаси от своите продукти за вътрешния пазар; забрана за износ; възможността фармацевтите да приготвят лекарства; прилагане на споразумения за цена и обем за осигуряване на доставките на антибиотика амоксицилин и др.
Балтийските страни купуват заедно ваксини
Като цяло в Литва не се съобщава за текущ недостиг на конкретни лекарствени продукти, въпреки че и тя не е подмината от общоевропейския проблем. Информация за прекъсвания в доставките на лекарства се събира и публикува на уебсайта на Държавната агенция за контрол на лекарствата (VVKT). От Министерството на здравеопазването в Литва казват, че най-често прекъсванията в доставките са свързани с производствени проблеми, например когато има недостиг на активни съставки или други материали.
Доставката на лекарства може да бъде прекъсната и от логистични проблеми, повишено търсене на лекарства и търговски причини. Проблемите с прекъсванията в доставките на лекарства често се разрешават бързо. Например, ако прекъсването на доставките на лекарства е причинено от логистични проблеми, обществеността може дори да не забележи недостига, тъй като има достатъчно съществуващи лекарствени запаси.
На регионално ниво през 2012 г. беше подписано и подновено през 2022 г. споразумение за партньорство между Литва, Латвия и Естония за съвместно снабдяване с лекарства и медицински изделия и отпускане на централно закупени лекарства и медицински изделия. Съгласно това споразумение бяха осъществени две съвместни покупки на лекарства: през 2017 г. – закупуване на пневмококови ваксини за ваксинация на деца под 2-годишна възраст и през 2022 г. – закупуване на ваксини срещу ротавирусна инфекция.
Мерки на общоевропейско равнище
Вече описаните мерки, които отделните държави прилагат като забраната на износа или складирането на лекарства обаче се отчитат като част от проблема на общоевропейско ниво.
„Изправени пред недостиг, държавите членки започнаха да налагат едностранни национални изисквания за складиране към фармацевтичната индустрия, които не са координирани с други държави членки. Въпреки че запасите в дадена държава членка могат да помогнат за минимизиране на недостига и да предоставят на властите време за действие, такива запаси могат да имат странични ефекти и да изострят недостига в други държави членки“, се посочва в доклада на Европейската сметна палата от септември тази година.
ЕС въведе общи мерки на европейско ниво като списъка с критично важни лекарства, обща стратегия за формирането на запаси и други механизми, но одиторите подчертават, че все още липсват инструменти за прилагането им и ще са необходими години, за да дадат резултати.
Narod.bg
