Днешната позиция на Външно министерство, която звучи като размахване на пръст на европейски посланици да не се занимават много-много с проблемите на правосъдието у нас, напомня на един златен цитат от вече покойния Мартин Божанов – Нотариуса, лека му пръст, в първата част на „Списък за бърз контрол“. В разговора Ивайла Бакалова му казва, че смята да се обърне към „посолства“ във връзка със задържането на Веселин Денков, а Нотариуса отвръща:
„Искам да знаете, че [Специализирания] съд изобщо не го интересува посолството. Но може да събере и посолство при него и да им гледа мярка и на тях. Виждате ли за какво става въпрос и колко е сложна ситуацията. Това е държавата. Този съд е държавата. Никой не може да се меси във вътрешните работи на държавата и на съда. Съдът може да решава всичко, утре може да вземе посланика даже и да му гледа мярка на и на него.“
Сега, встрани от техническата подробност, че „този съд“ не може да вземе посланика и да му гледа мярка и на него, всъщност посланието на Божанов е сходно с това на Външно министерство. Ние си правим каквото си искаме и никакви аргументи – правни или неправни, нямат значение.
Обаче освен ако не си платиш. Тогава, оказва се, според Нотариуса можеш съвсем спокойно да се намесиш във вътрешните работи на иначе толкова независимия от всякакви чужди влияния съд.
Тогава „те“ ще „говорят с Господ“, „отиват в църквата, палят свещичка, молят се“ (по думите на колегата на Божанов Емил Писков от същото видео) и постигат желания процесуален резултат.
За изминалите години от публикуването на това видео механизмите с конкретните участници – на кого са се „молели“ миряните от мрежите на Еврото и Нотариуса, за да постигат резултатите си в „храма на правосъдието“, така и не се разнищиха институционално. Въпреки многото оповестена информация за свързани с тези мрежи съдии и прокурори.
Андрей Янкулов, АКФ
Bnews.bg
